Печат

Народно читалище „Йордан Йовков – 1870 година“, Регионален академичен център на БАН – гр. Добрич и Библиотечно-информационен комплекс на ВУМ са организатори на новата документална изложба, озаглавена „Войната за освобождението на България (1877 – 1878) и началото на българската държавност“, която може да бъда разгледана от 21 февруари до 10 март във фоайето на Читалището.

В експозицията, дело на сътрудниците на Научния архив на БАН, могат да бъдат видени общо 17 платна. Изложбата е посветена на Освобождението на България и за пореден път показва, че съхранената памет за героите и събитията е жива и че прякото участие на българите е заслуга, принос и достойнство на целия народ за извоюване на свободата и изграждане на новата българска държава.

Представени са редки документи и снимки, по които могат да се проследят отделни епизоди от хода на военните действия, мирните преговори и първите стъпки на изграждането на българската държава.

За настроенията сред българското население и обстановката в навечерието на войната намираме сведения в спомените на Митрополит Климент (Васил Друмев) и в запазените писма на Евлоги Георгиев до Найден Геров. От документите на Българското човеколюбиво настоятелство научаваме за закупуването на дрехи, храни, лекарства, както и за събирането на парични помощи.

Научният архив на БАН представя основно документи за участието на членове на Българското книжовно дружество (БКД) в тези събития. Между тях са свидетелства и грамоти на Кр. Мирски, Н. П. Палаузов, и Ат. Илиев за дейността им през войната и за граждански заслуги; документи за назначаването на Найден Геров, В. Д. Стоянов и Марко Балабанов като губернатори и вицегубернатори на различни български градове по време и непосредствено след войната. Председателят на БКД Марин Дринов е специално командирован от Харковския университет на разположение на канцеларията на княз В. А. Черкаски. Отделни членове на дружеството - П. Р. Славейков, Кр. Мирски, Н. Хр. Палаузов и др. действат като преводачи и разузнавачи на руската армия. В запазени семейни преписки намираме сведения за освобождението на различни български градове. Тематично изложбата е допълнена с табла, посветени на договорите от Сан Стефано и Берлин. Новината за разпокъсването на България предизвиква вълна от всеобщи протести по българските земи, отправени до Русия и Великите сили; илюстрирано е и създаването на комитетите “Единство”.

Показани са и оригинални снимки на първите български и руски паметници, чието изграждане започва на Шипка веднага след Освобождението.

Темата на настоящата изложба е разширена с представяне на документи за дейността на Временното руско управление и изграждащата се българска администрация. Това е безспорна историческа заслуга на Русия спрямо България като продължение на нейната освободителна мисия.

Експонирани са и част от първите нормативни документи, които бележат създаването на основните институции на Третата българска държава: проектът за статута на Българската народна банка с бележки на Марин Дринов, както и Указът за учредяване на Държавния съвет. Интересни са словото на княз Ал. М. Дондуков – Корсаков, произнесено в Търново, с което представя за обсъждане проекта за Органически устав на бъдещата държава, както и бележките на В. Д. Стоянов по Конституцията на Княжеството.

Подчертано е активното участие на основателите и членовете на БКД в изграждането на българската държавност. Показани са и портретите на първите министър-председатели и министри на Княжеството.

collage12