ИСТОРИЯ НА ЧИТАЛИЩЕ “ЙОРДАН ЙОВКОВ – 1870 Г” 

Народно читалище „Йордан Йовков” по своята същност е един голям културно-образователен център. То е едно от най-големите читалища в страната със 140 годишна история и годишно обслужва над 10 000 граждани във всичките многообразни дейности и прояви. В днешно време читалището развива и обогатява културния живот в града, разширява знанията на гражданите в социалната и образователната сфера и ги приобщава към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата. Със своите дейности то е средище за комуникация между хората, предлагащо обмен на информация, взаимодействие, възприемане и разбиране. 

За рождена дата на читалището в гр. Добрич се смята 11 май 1870 г. Инициативата принадлежи на двама въодушевени млади родолюбци, по-късно известни политически и просветни дейци – Кръстьо Ив. Мирски и Калчо С. Бобчевски. От запазените бележки на Кръстьо Мирски могат да се опишат обстоятелствата, при които е създадено читалището в Хаджиоглу Пазарджик. То е станало по “времето на панаира” през 1870 г., който се е откривал ежегодно през месец май чрез една интересна томбола. Нарекли го “Просвещение”. През 1940 г., след възстановяването му, то получава името на големия български писател Йордан Йовков, участвал в културно-просветната дейност на града.

Войните в началото на XX век, окупацията на румънските власти поставят на изпитание духа на добруджанеца, но той се съхранява под стряхата на читалището, по-късно преобразувано в Българско културно общество, а след това само като библиотека. Тук именно, в тези културни центрове се създава и първият симфоничен оркестър под ръководството на Йосиф Душек и подполковник Тошо Димитров. Формира се първият хор “Добруджански звуци”, а по-късно и Детския хор (1961 г.) под диригентството на маестро Захари Медникаров, получил международно признание. Създават се първите младежки театрални трупи и танцови ансамбли. Почти всички професионални състави в областта на културата са излезли от тук.